Month: May 2013

Оказва се, че в тази безсънна нощ, Serge Gainsbourg ме спасява. Човекът, който не познава никаква умереност – и със сигурност никаква в гениалността си.

Като Алиса не спирам да си давам съвети сама на себе си (надявам се полезни). Например: каквото чета и пиша (сега като малко попораснал студент, а и въобще) да не го правя защото ‚трябва‘, а за себе си, за да видя ‚голямата картина‘ по-ясно. С надеждата да разбера по-добре. Другото са суета и дребнавости. Така си казвам. Но дали се вслушвам.

Пролетният дъжд не е тъжен. Той е многообещаващ. Обичам пролетния дъжд в София. С Берлинския тепърва ще се запознавам.

Днес си обещах някой ден да отида в Италия и да я пропътувам дълго и с наслада – от горе до долу – чак до токчето на ботуша.

Отново покрай изборите се замислих за моята родина, за моята България. Интересно. Мисля си, че е много трудно в България да не станеш циничен. Иначе си загубен. Това ти е защитна преграда. Аз самата притежавам големи количества от тази защита.

(И може би затова много небългари често ми се струват много наивни – или поне на циника в мен.)

Опитвам се съзнателно да изключа думата ‘искам’ от речника си. Запитах се кога нещо, което много съм искала, се е случвало, когато много съм го искала.. Но ми е толкова трудно да построя дори едно изречение без този глагол. Дали това е его или инерция на използването, на искането..?

Бекет е страхотен. Още неоткрита вселена на абсурда за мен. Днес открехнах вратата с разказа ‘First Love’. Очаква ме интересно пътешествие.

Gelato от Истински Италианци на Potsdamer Platz. Говорят немски с италиански акцент, високо и естествено – емоционално. Толкова ми харесва дори и самото звучене на това изречение. Толкова е piena da vita (пълно с живот), че ми иска да го повторя пак: Gelato от Истински Италианци – на площада, който преди е бил сърцето на Берлин, после не е имало нищо, нищо, нищо, а сега е piena da vita .. поне при италианците.

На 11.5. с пълна точност установих, че миризмата на детството ми е миризмата на боза. Открих една българска баничарница в Берлинския ‘турски’ квартал Neuköln, където имаше и боза. Споменът от тази миризма веднага ме пренесе в детството ми в апартамента на баба ми и дядо ми в кв. Гео Милев. Те живееха на втория етаж над една друга баничарница от едно друго време. Удивителна е способността на миризмите да те пренасят през светове и времена. Има и едно интересно (балканско) противоречие между елегантността  на думата ‘аромат’ и липсата на такава в думата ‘боза’. И това ми харесва. Този аромат на бозата.