На 11.5. с пълна точност установих, че миризмата на детството ми е миризмата на боза. Открих една българска баничарница в Берлинския ‘турски’ квартал Neuköln, където имаше и боза. Споменът от тази миризма веднага ме пренесе в детството ми в апартамента на баба ми и дядо ми в кв. Гео Милев. Те живееха на втория етаж над една друга баничарница от едно друго време. Удивителна е способността на миризмите да те пренасят през светове и времена. Има и едно интересно (балканско) противоречие между елегантността на думата ‘аромат’ и липсата на такава в думата ‘боза’. И това ми харесва. Този аромат на бозата.
Come In. It's Open.