Дядото, който реших, че е от бивша Югославия, се намести до мен, въпреки че имаше абсурдно малко място, което не стигаше и за малко дете с малко дупе. След като се освободи място срещу мен и той се премести, ми се усмихна и каза на симпатичен немски с югославски акцент: „Besser so. Schöne Prinzessin, schöner Prinz“, като кимна подканващо на някакво момче, което тъкмо се беше качило, да седне до мен. Стори ми се страшно мило от страна на дядото така да се погрижи за социалния ми живот.
Come In. It's Open.