So much stuff you can learn from kids. It’s almost magical. I remember once in the tube I was sitting next to this 6-year old girl who was humming her own little song all of the time. She was completely unaware of it and fully drawn in her own world of wonders. I am aware that no matter what I do, I shall never be able to get to that place where children’s songs are born. I have left it for good years ago. But knowing that inside a child’s mind it still exists, makes life a whole lot easier.
The Beginner’s Guide To The Subway Blues of Halfblind Henry
I am so grateful I didn’t have my mp3 player on in the subway station today.
Because I could have missed Halfblind Henry playing his beautiful subway blues. The moment I heard his guitar I just had to stop and listen. It took me about 5 seconds to realize this is good stuff. And in 10 seconds time I was already a proud owner of his CD “Subway Songs”. I rarely have the chance to thank the artists I like for bringing me joy with their music. Today was an exception. I got to say “Thank you. What you make is beautiful.”
The first song of the CD is called: “Beginner’s Guide To The Subway Blues”.
And Subway Blues it is.
http://www.halfblindhenry.com/
12.11.2012
Вече втори път виждам много приятно изглеждащ млад мъж в метрото да си изважда прежда и куки от чантата и … да започва да плете. И защо не? Няма разумна причина да не го прави. Всеки може да прави това, което иска и му носи радост. Това е религия в Берлин. Особено в метрото.
27.10.2012
Успоредни пейки в метрото. Днес на моята пейка абсолютно всички хора бяха с книга в ръка. Представете си го. Беше толкова преувеличено сякаш беше някакъв рекламен клип на Европейската комисия за борбата с неграмотността. Много ми искаше да снимам тези четящи хора. Гледах лицата им и мислено ги сравних с лицата на хората, които няколко дена преди това наблюдавах, когато излизаха с торби от един търговски център. И сега споделям тази снимка с думи.
26.10.2012
Бебенцето, облечено в кожухче тип “малко мече”. Дори на качулката си имаше мечешки уши. Срещу такива неща съм напълно безсилна. Не мисля, че съм виждала нещо по-мило. Наистина. Но ето, че малко по-късно видях едно кученце /прекрасна улична порода/с по-човешко и мило лице от много човешки лица, които съм срещала. Денят започва усмихнато.
24.10.2012
Към полунощ на връщане към вкъщи в метрото пътуваше един млад мъж – очевидно пийнал, но за съжаление и с явни психически проблеми. Беше страшно ядосан на хората и крещеше, че му се повръща от всичко наоколо, от целия живот. Много ми стана мъчно за него. Измъчван толкова от личния си ад, който носи в себе си. Никой не заслужава това. И обикновено душите без огради и телени заграждения, откритите и чувствителни души – в тях се настаняват демоните. Надявам се да намери мир този човек.
22.10.2012
– Седалки, които са успоредни едни на други. В пълното метро баща е седнал срещу малкото си момиченце /около трети клас/ и играят на градове. Бащата се залива от смях от градовете на момиченцето, което явно се опитва да хитрува и изброява измислени детски градове.
– До тях отново един срещу друг са седнали момче и момиче. Говорят си нещо на английски. По едно време се приближават един към друг и се целуват. Може би това е първата им целувка, откакто са заедно.
– Отнякъде в метрото се появява червено балонче и се търкаля по земята. Точно като това от “Аризонска мечта“. Един дядо ме поглежда, усмихва ми се и сякаш ми казва: „Хайде, защо не го вземеш?! Може да е точно за теб.“
20.10.2012
На спирката на S-Bahn “Lichtenberg” eдно момче бягаше като лудо нагоре по ескалатора. След като стъпи на перона, се хвърли на релсите и без да се оглежда продължи да бяга през тях. Стигна до телената ограда, която отделяше спирката на метрото от някакъв строеж, и се хвърли през оградата в пропастта. Малко след момчето на перона се дотътри група от 5-6 видимо недоволни класически улични гангстери, които се ядосваха шумно на език, който не разбирам. Бяха дребни на ръст, на средна възраст и със сурови лица, от които не би очаквал милост. Замислих се какво ли кара човек да скача на релсите с риск за живота, за да си спаси живота? Какъв ли е животът на това момче? Надявам се да се е спасил.
18.10.2012
Малкото момиченце (на 5-6 годинки) с принцеска рокля, гумени ботуши и каска на главата – истински непринуден пънкар, което пътуваше с баща си в метрото. Близо до тях пътуваше един възрастен човек и момиченцето му се усмихваше и му правеше муцунки. Дядото правеше същото. Усмихваше й се и правише същите муцунки. Както прави дядо на внучето си.
17.10.2012
Дядото, който реших, че е от бивша Югославия, се намести до мен, въпреки че имаше абсурдно малко място, което не стигаше и за малко дете с малко дупе. След като се освободи място срещу мен и той се премести, ми се усмихна и каза на симпатичен немски с югославски акцент: „Besser so. Schöne Prinzessin, schöner Prinz“, като кимна подканващо на някакво момче, което тъкмо се беше качило, да седне до мен. Стори ми се страшно мило от страна на дядото така да се погрижи за социалния ми живот.