Към полунощ на връщане към вкъщи в метрото пътуваше един млад мъж – очевидно пийнал, но за съжаление и с явни психически проблеми. Беше страшно ядосан на хората и крещеше, че му се повръща от всичко наоколо, от целия живот. Много ми стана мъчно за него. Измъчван толкова от личния си ад, който носи в себе си. Никой не заслужава това. И обикновено душите без огради и телени заграждения, откритите и чувствителни души – в тях се настаняват демоните. Надявам се да намери мир този човек.
Come In. It's Open.