Искам да ви разкажа за групата по балкански народни танци в Берлин.
През последните пет години в София редовно танцувам български народни танци и знаех, че ако престана, много ще ми липсват. Една от причините да искам да дойда точно в Берлин е, защото знаех, че и тук има такива школи за танци.
И наистина от първия петък, в който съм в Берлин скочих в т.нар. „Петъчна група“, която се състои само и единствено от ентусиасти, които всеки петък от 19 до 22.30 часа (да: три часа и половина) се събират и прекарват време заедно – танцувайки.
Има нещо страшно хубаво, запътвайки се към залата да чуеш някоя родопска мелодия или да видиш как немци се забавляват с различните варианти на Копаница. Това е нещо като моята имунизация против носталгия. Получавам я всеки петък във формата на неравноделните тактови размери 7/8 или 11/16.
Наред с български разучаваме също сръбски, македонски, румънски, понтийски, гръцки, турски и кюрдски танци. Оказва се, че най-краткият път към кюрдската култура е Берлин. Не ли това фантастично! Отвореният град наистина е нещо като работилница или пък може би като конферентна зала, където различните култури се срещат, разглеждат се учудено и виждат колко са красиви и различни и … колко си приличат.
„Петъчната група“ е от около 30 човека, предимно немци, но подправена лютиво с много други националности. Трябва да видите как един кюрд танцува народния си танц и пее с цяло гърло и как до него с не по-малко кеф танцуват и си тананикат мелодията останалите. Енергията е страхотна.
Може би това е и една от причините да харесвам хорáта – фактът, че хората танцуват в кръг, хванати за ръце. Само това ми се струва достатъчно красиво.
Дамата, която води курса е германка, която обаче „натриса“ като истинска шопкиня, абсолютно самоука e (учила се е по семинари) и прави всичко това напълно безкористно от 20 години. Впечатляващо, нали! Събираме единствено по две евро за наем за залата, която ако не се лъжа е нещо като Семеен център – вероятно общинска собственост.
Часовете протичат по следния интересен начин. Има си план, който се спазва, защото въпреки че са балкански танци, сме в Германия. Първият час и половина се разучават нови хорá и след това на един бял лист хартия всеки може да напише хорáта, които иска да танцува през следващия час и половина. И за да стане още по-германско: белият лист е разделен на две. Всеки петък си има различен фокус: сръбски, български, гръцки танци и т.н. На горната част на листа се пишат хорáта, които са тематични и са с приоритет, а отдолу – всички останали. И това функционира – вече повече от 20 години.
Всеки последен петък на месеца групата си организира купон, където един оркестър с тъпан, гайда, акордеон и със звучното име „Люти хорá (Ljuti hora)“ те разкарва по целия балкански регион без всякаква милост. На купона, на който аз присъствах имаше и двама гости от Сърбия, които на следващия ден щяха да имат семинар по сръбски народни танци. Единият сърбин (симпатичен, както, бога ми, само едни сърбин може да бъде!) раздробяваше ритъмът от 2/4 на безобразно малки частички и стъпчици и заедно с колегата си на акордеон, правиха някакви чудеса, само, за да могат след това плавно да преминат в някой „тежък мъжки танц“.. На няколко пъти ми се струваше нереално, че съм в Берлин, танцувам хоро и хората около мен пеят „Айде Яно“..Но в Берлин се случват такива неща.
От първата седмица в Берлин петъците ми са резервирани. И всеки път имам усещането, че се прибирам вкъщи за малко – за три часа и половина.
