Ходя на един фантастичен курс по немски, в който се занимаваме с немското кино от създаването му до сега. Гледаме филми и след това ги обсъждаме. Групата ни е от хора от цял свят – буквално. И това е прекрасно. Миналата седмица нашият аржентински колега, който носи цялата топлина и спонтанност на тази далечно-близка страна (и естествено е много очарователен) ни разказа най-хубавия аржентински късометражен филм, който (не) съм гледала.
Мъж и жена стоят на мост. Говорят си.
- Мъжът: „Искаш ли да крещим, колкото можем, просто така!?
- Жената: Да!
- Мъжът: ААААААААААААА!!!
- Жената: ААААААААААААА!!!
- Мъжът: СТУДЕНООО ЕЕЕЕЕ!!!
- Жената: ДААААААААААААААA!!!
- Мъжът: ОБИЧАМ ТЕЕЕ!!!
- Жената мълчи.
- Мъжът: Няма ли да кажеш нещо?
- Жената: ААААААААААААА!
Този късометражен аржентински разказ ме стопли повече от всеки пълнометражен филм.