Month: November 2012

Posted on

The Beginner’s Guide To The Subway Blues of Halfblind Henry

I am so grateful I didn’t have my mp3 player on in the subway station today.

Because I could have missed Halfblind Henry playing his beautiful subway blues. The moment I heard his guitar I just had to stop and listen. It took me about 5 seconds to realize this is good stuff. And in 10 seconds time I was already a proud owner of his CD “Subway Songs”. I rarely have the chance to thank the artists I like for bringing me joy with their music. Today was an exception. I got to say “Thank you. What you make is beautiful.”

The first song of the CD is called: “Beginner’s Guide To The Subway Blues”.

And Subway Blues it is.

http://www.halfblindhenry.com/

Posted on

12.11.2012

Вече втори път виждам много приятно изглеждащ млад мъж в метрото да си изважда прежда и куки от чантата и … да започва да плете. И защо не? Няма разумна причина да не го прави. Всеки може да прави това, което иска и му носи радост. Това е религия в Берлин. Особено в  метрото.

Posted on

14.11.2012

Ходя на един фантастичен курс по немски, в който се занимаваме с немското кино от създаването му до сега. Гледаме филми и след това ги обсъждаме. Групата ни е от хора от цял свят – буквално. И това е прекрасно. Миналата седмица нашият аржентински колега, който носи цялата топлина и спонтанност на тази далечно-близка страна (и естествено е много очарователен) ни разказа най-хубавия аржентински късометражен филм, който (не) съм гледала.

Мъж и жена стоят на мост. Говорят си.

  • Мъжът: „Искаш ли да крещим, колкото можем, просто така!?
  •  Жената: Да!
  • Мъжът: ААААААААААААА!!!
  • Жената: ААААААААААААА!!!
  • Мъжът: СТУДЕНООО  ЕЕЕЕЕ!!!
  • Жената: ДААААААААААААААA!!!
  • Мъжът: ОБИЧАМ ТЕЕЕ!!!
  • Жената мълчи.
  • Мъжът: Няма ли да кажеш нещо?
  • Жената: ААААААААААААА!

Този късометражен аржентински разказ ме стопли повече от всеки пълнометражен филм.

Posted on

13.10.2012

Един приятел ми разказа, че в Париж някои кина организират панорама на даден режисьор през цялата нощ. Прожекциите започват към 22 часа и в почивките хората излизат навън колкото да хапнат или пийнат нещо или да изпушат.. нещо. Кино-пътешествието завършва към 8 часа сутринта с кроасани и кафе – за разкош.

Моя приятелка, която живее в Париж ми каза, че сутрин улиците в Париж миришат точно на това – на кроасани и кафе.

Posted on

09.10.2012

Преди време мой приятел ме покани на  танцов „пърформанс“,  в който участваше. Представлението беше част от младежки проект, представящ и късометражни филми на млади артисти. Там видях това момче, което, както разбрах има 10 процента зрение и въпреки това (или може би точно за това) никога не се разделя с фотоапарата си. Тази вечер показаха и неговия филм – беше черно-бял и много нежен. Помислих си колко много красота вижда това момче с 10-те си процента зрение. И я споделя с нас.

Posted on

Good morning from East BerlYn!

“Im Westen ist wie im Osten. Im Osten ist wie im Westen.” (“Far Away, So Close”, 1993, dir. Wim Wenders)

Sometimes I tend not to see the beauty around me.

Moving to Berlin I have always had a certain picture in my head of the cool neighborhood I would be living in. Well, I am not living there. I ended up living on the 9th floor of a panel flat in East Berlin.

I was complaining about it for a while. Ask my poor friends. Then I realized that I am about to fall in a trap of closing my eyes for all the beauty before my eyes. And I still believe beauty is hidden in the most unexpected places.

I opened my eyes and saw the most incredible red and golden trees near my building. Autumn is an artist who can blow your mind.

Then I thought about the foxes who I often meet on my way from the metro station to my flat. I feel quite special that these urbanized forest creatures cross their paths with me of all people. Foxes don’t seem to have these prejudices against the East, obviously.

Finally, it occurred to me that never before have I lived on such a high apartment floor. I have the most incredible view from my window. From my bed I see only the sky. And I do have this thing about the sky over Berlin. Wim Wenders is to blame.

I decided to make this experiment with the sun, the sky and … me. Every day in October I would take a picture of what I see from my bedroom window. The result: I am happy with what I have. Berlin makes me happy.

You can see the pictures here: