Защото хората карат колела и ходят с кучетата си навсякъде
Защото има много яки барове тип хола на баба ти през 80-те
Защото метрото след 22 часа е едно от най-интересните социални преживявания
Защото хората говорят на различни езици и се разбират на един
Защото без някаква специална причина някой човек на улицата може да ти се усмихне и да стопли деня ти
Защото има чудесни музиканти по спирките на метрото, които свирят The Clash, Iggy Pop със страхотна енергия, а вероятно дори не са били родени, когато те са създавали тези парчета
Заради всичките калкани – с и без графити
Заради малките независими кина, където показват големи филми
Защото през петък, събота и неделя и на празник метрото върви цяла нощ
Защото на калкан в Neukölln са прожектирали Metropolis на Fritz Lang – а винаги съм си мислила, че калканите са най-подходящи точно за прожекция на филми
Защото има възможност да си вземеш кола под наем на всяко място и за 2-3 евро да се придвижиш, където искаш. Споделянето. It is all about sharing.
Защото има много книги, книжарници и сергии с книги. И хората четат.
Защото има школа дори и за български народни танци и небългари, хванати за ръце се учат на Пайдушко хоро
Защото хора се събират в барове тип Линчовата Черна Дупка, за да гледат заедно сериала Twin Peaks
Защото в неделя (но не само) хората сядат сами в някое чаровно уютно кафе просто, за да се насладят на следобеда в компанията на чаша кафе, сладкиш и някой от техните вестници, дебели 120 страници. И някак не е странно да сядаш сам в кафе и не е самотно. Наскоро влязох в сладкарница, където всички маси бяха заети от по един човек, като сякаш всички правиха едно и също – разтягаха следобеда като котешка прозявка.
Защото в църкви се организират рок концерти (John Cale в Passionskirche)
Защото в Берлин всяка една вечер от дългата работна седмица някъде се случва нещо и там е пълно с хора, които щъкат нагоре-надолу с бира в ръка и излизат на групички да пушат навън
Защото в баровете и клубовете ходят и по-възрастни хора, които са много по-готини от младите, неуравновесени и объркани хипстъри. Тези по-улегнали гости добавят стил и вкус на съответния бар.
Защото в Neukölln можеш просто да кажеш вълшебното изречение: „ Ein гюзлеме und ein сутлиаш, bitte!“ и забравяш за кулинарната си носталгия. Просто я изяждаш.
Защото тук е царството на хляба – честна дума. Има всякакъв: бял, черен, ръжен, селски, с квас, с тиквени семки, със слънчогледови семки и най-вече адски вкусен и прясно изпечен. И сякаш винаги по някаква магична причина е топъл.
И като сме на кулинарна тема: заради Марципанът с главно „М“. Тук той е навсякъде, под всякаква форма, по-вкусен от всякога и напълно достъпен за всеки марципано-ценител.
Защото тук има наистина много библиотеки (общински и университетски). И те са абсолютно достъпни за всички срещу символична сума. И са приветливи, уютни и изключително богати с книги, списания, вестници, музика… И може би затова, когато отиваш в библиотеката ти дават кошница (като тази в супермаркета), която да пълниш с различни богатства.
