Концерти в хола.
Ето това е нещо, за което си струва да се разкаже повече. Отиваш в някой дом, правиш си предварително резервация по телефона и срещу 6 евро присъстваш на едно от тези фантастични Берлински случвания, а именно Wohnzimmerkonzerte.
Домакините най-вероятно ще те накарат да се събуеш в коридора и да платиш 2 евро за бирата, която ще вземеш от хладилника, но затова пък ще слушаш блус и експериментален джаз, соло на контрабас, виеща хармоника и акустична китара в хола на твоите домакини – на възглавница на земята заедно с още 15-20 непознати, симпатични и отворени гости.
Естествено в почивките всички се струпват на най-социалните места, а именно на абсурдно малкия балкон за цигара, на опашка за тоалетна в тясното коридорче или в малката, но уютна кухня. И това е и една от най-приятните части – разговорите за всичко и нищо: за Берлин, за това в коя част на града е най-хубаво да се живее, за канала, който го прорязва, за алтернативни йога техники, за предимството да пикаеш прав на улицата и за други вечни теми в събота вечер..
Имах щастието да чуя артисти от Австралия /мда, чак от там/, а именно:
- James Cruickshank заедно с един контрабасист и акустичната си китара и хармоника изпълни няколко тъжни и дълбоки песни, както ни предупреди.
- Roller One – класическият поет с китара ме впечатли с искрената си разголена поезия. Нещо като поезията на Leonard Cohen, нещо като душа, поднесена в чиния.
- Justin Cusack е абсолютният мулти-инструменталист, “one man show” и “entertainer” в най-добрия смисъл на думата. И както се казва : he’s got the balls for the blues. Убийствен, раздиращ и виещ блус, примесен с неподправен артистизъм. Tom Waits, ако трябва да сравнявам, но не трябва.
/06.10.2012/